Защо се връщаме към едни и същ тип хора? Капанът на познатия ад

Случвало ли ви се е да затворите вратата зад гърба си, уморени, наранени и твърдо решени, че „този път всичко свърши“, само за да откриете няколко месеца по-късно, че сте се настанили в абсолютно същия хол, но с друг човек? Променяте декорите, градовете, имената, лицата на партньорите си, дори обещанията, които си давате пред огледалото. И въпреки това, когато прахът се уталожи, се озовавате в познатия сценарий: отново сте пренебрегнати, отново се борите за трохи внимание, отново сте спасителят, който остава изтощен, или обвиняемият, който никога не е достатъчно добър. Защо правим това със себе си? Защо, когато съзнателно копнеем за мир, сигурност и споделеност, несъзнателно навигираме кораба си право към познатите скали? В популярната психологическа литература често ще чуете, че това е въпрос на „ниско самочувствие“, „токсични модели“ или „неправилни избори“. Но ако беше толкова просто, ако интелектуалното разбиране на проблема беше достатъчно, за да го разреши, никой нямаше да страда два пъти от едно и също нещо. Истината лежи много по-дълбоко, скрита в лабиринтите на нашето несъзнавано.

Магията на познатото страдание: Отвъд принципа на удоволствието

Логиката на здравия разум казва, че човек се стреми към удоволствие и избягва болката. Но човешката психика не работи по законите на простата аритметика. В нас съществува една странна, почти демонична сила, която ни тласка да повтаряме именно онова, което ни е наранило най-много. Това не е мазохизъм в баналния смисъл на думата. Това е опит на психиката да овладее една стара, преживяна в ранното детство травма, която тогава е била твърде голяма, за да бъде преработена. Когато детето е изправено пред отхвърляне, студенина или изоставяне от страна на фигурите, от които зависи животът му, това преживяване остава в него като неразградена буца. То не може да бъде забравено, защото не е било разбрано. Така, в зряла възраст, ние несъзнателно търсим партньори, които носят същия емоционален код като хората, които първи са ни наранили. Защо? Защото несъзнаваното ни вярва, че този път, в тази нова „пиеса“, ние ще успеем да променим финала. Влизаме в същата битка с надеждата, че този път ще победим – че студеният партньор най-накрая ще ни обикне, че емоционално недостъпният ще се разкрие, че гневният ще се успокои заради нас.

Не повтаряме хора. Повтаряме позиции.

Но тъй като избираме режисьори и актьори, които могат да играят само една роля – тази на нараняващия – финалът неизменно остава същият. Повторението се превръща в затвор, чиито стени сме изградили сами от тухлите на собственото си минало.

Ние сме написани от езика на другите

От момента, в който се раждаме, ние биваме „описвани“ от света около нас. Още преди да можем да говорим, родителите ни вече са решили кои сме: „Тя е трудна“, „Той е добрякът на семейството“, „Тя ще ни спаси“, „Той е точно като неспособния си баща“. Тези думи, тези погледи и очаквания на значимите за нас хора се вписват в нашето тяло и психика като невидими закони. Ние се научаваме да искаме онова, което Другият иска от нас. Научаваме се да обичаме по начина, по който сме били обичани – дори и тази обич да е била гарнирана с насилие, отсъствие или изисквания за пълно подчинение. За несъзнаваното няма категория „добро“ или „лошо“, за него има само „познато“ и „непознато“. Познатото, дори и да е болезнено, ни дава усещане за идентичност. То ни казва кои сме. Да се откажем от повтарящия се модел на страдание понякога изглежда по-страшно от това да останем в него. Защото ако не съм „страдащата“, „жертвата“, „неразбраната“ – тогава коя съм аз? Без този познат сценарий се изправяме пред бездната на непознатото, пред радикална свобода, която плаши.

Желанието, което винаги се изплъзва

Често вярваме, че ако намерим „правилния“ човек, той ще запълни онази празнота в гърдите ни, която ни съпътства от години. Този вечен копнеж по изгубения рай на пълното разбиране е в основата на всяко влюбване. Но истината е, че тази липса е структурна. Тя е част от това да бъдеш човек. Никой партньор, колкото и любящ да е той, не може да бъде перфектният отговор на нашия въпрос. Когато изискваме от другия да запълни тази празнота, ние го натоварваме с невъзможна роля. И когато той неизбежно се провали – защото е просто човек, а не митично същество – ние се разочароваме и се връщаме към стария извод: „Никой не ме разбира“, „Всички си тръгват“. Така ние превръщаме реалните си връзки в театър на сенките, където не виждаме човека срещу нас, а проектираме върху него своите призраци от миналото.

Как се излиза от кръга?

Възможно ли е да спрем да се връщаме при едни и същи хора и сценарии? Краткият отговор е: да, но това не става с четене на цитати за себеобичане в социалните мрежи или с волеви решения от понеделник. Изходът рядко започва с нов партньор. Пътят навън минава през среща с несъзнаваното и често започва с един неудобен въпрос:

Какво всъщност търся всеки път? И какво бих изгубил, ако престана да го търся?

Пространството на кабинета: Където думите лекуват

Понякога човек не може сам да чуе собственото си повторение. Не защото не е достатъчно интелигентен.

А защото говори отвътре на историята. Именно затова психоаналитичната работа не работи по протокол. Тя прави възможно да се чуе онова, което досега е говорело вместо нас.Тази трансформация е трудна, защото несъзнаваното ни е отличен пазач. То има своите съпротиви, своите механизми за защита, които ни връщат обратно в познатия коловоз в момента, в който се опитаме да кривнем от него. В психоаналитичната работа ние не даваме готови съвети и не предлагаме бързи рецепти за щастие. Ние предлагаме нещо много по-ценно: безопасно пространство, в което можете да изговорите своята болка, да разчетете уникалния шифър на вашето несъзнавано и да разглобите капана, в който толкова дълго сте се връщали доброволно. Сцената е ваша, но този път не е нужно да играете по стария сценарий. Можете да започнете да пишете своя собствена история. Ако усещате, че се намирате в омагьосан кръг от повтарящи се връзки и разочарования, може би е време да погледнем отвъд повърхността заедно. Можете да запазите час за индивидуална консултация през контактната форма на сайта или на посочения телефон.